top of page
Търсене

Често срещани дентални заболявания : Зъбен кариес


Започваме поредица от статии посветени на често срещани стоматологични заболявания. Ще се опитаме да представим максимално подробна информация за заболяванията от различни международни източници с цел да бъдем полезни за денталните лекари и пациентите в България и да продължим похода си към повишаване качеството на стоматологичните услуги. Ако имате интерес към специфично заболяване (често или по-рядко срещано) и не можете да намерите необходимата информация на Български език можете да се свържете с нашия екип. Ние ще направим всичко по силите си, за да ви предоставим актуална информация напълно безплатно.


Зъбният кариес е инфекциозно микробиологично заболяване в устната кухина, водещо до локализирано разграждане и унищожаване на калцифицирани тъкани. Това е втората най-разпространена причина за загуба на зъб и може да бъде установено навсякъде по света, независимо от пол, възраст или географска локация. Смята се, че това е заболяване на цивилизования свят, свързано с начина на живот и съпътстващите го фактори, но също и наследствеността се смята за фактор, оказващ влияние върху развитието му. В късните си стадии кариесът причинява остра и силна болка, лечението е по-дълго и затруднено. Въпреки това, заболяването донякъде може да бъде ограничено.


ЕТИОЛОГИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

Взаимовръзка между три основни фактора играе роля при образуването на кариеси:

- зъбната тъкан и слюнката

- микроорганизми под формата на плака

- хранителен режим


Иначе казано, кариесът се нуждае от приемник (зъбната тъкан), кариогенична орална флора и подходяща хранителна съставка, която да присъства в устата за определено време.


Зъби:

Композиция: недостатъчна наличност на флуор, цинк, олово и желязо в зъбния емайл се асоциира с по-големи кариеси.

Морфологични характеристики: дълбоки, тесни оклузални фисури и лингвални или букални джобове задържат остатъци от храна и бактерии, които могат да причинят кариеси. Когато зъбите се износват, кариесите се образуват по-бавно.

Позиция: интерденталните зони са по-рискови по дефиниция за възникване на дентален кариес. Неправилното разположение или големи разстояния между зъбите също могат да увеличат риска от образуването на кариеси.


Слюнка:

Слюнката има почистващ ефект върху зъбите. Нормалната секреция в устната кухина достига до 700-800мл на ден. Активността на кариеса се увеличава тогава когато вискозността на слюнката е повишена. Консумирането на храна богата на фибри и активното дъвчене увеличава секрецията на слюнка, като това подпомага за почистването на зъбите. Количеството, както и композицията, ниво на pH, вискозитета и капацитета за създаване на буфер на слюнката играят важна роля в борбата с кариеса.

Количество: намалената секреция на слюнка като например при ксеростомия или аплазия на слюнчените жлези спомага за увеличаване на активността на кариесите.

Композиция: Неорганична- флуор, хлорид, натрий, магнезий, калий, желязо, калций и фосфор влияят ограничително на кариеса ; Органична- амоняк забавя формирането на зъбна плака и неутрализира киселините

pH: неутрално или алкално pH може да разгражда киселините формирани от действието на микроорганизмите върху въглехидратните хранителни субстанции

Антибактериални фактори: слюнката съдържа ензими като лактопероксидоза, липозим, лактоферин, имуноглобулин (IgA), които инхибират бактериите на плаката.


Дентална плака:

Плаката представлява тънък микробиологичен филм, формиран на зъбните повърхности. Микроорганизмите в плаката ферментират въглехидратните хранителни остатъци, особено дизахаридната сукроза, и произвеждат киселини, причиняващи деминерализация на неорганичните субстанции и карат различни протеолитни ензими да причиняват разпад на органичните субстанции в зъбите – това са процесите участващи в започването и развитието на зъбния кариес. Денталната плака задържа произведените киселини близо до зъбната повърхност и ги предпазва от почистващото действие на слюнката.


Хранителни остатъци:

Ролята на въглехидратите и по-точно на дизахаридната сукроза в етиологията и образуването на денталните кариеси е добре установена. Общото количество на прием, както и физическата й форма, скоростта на почистване й от устната кухина, честотата на консумация са все фактори влияещи на етиологията на заболяването. Витамини А, D, K, B complex (B6), калций, фосфор, флуор , аминокиселини като лизин и мазнините имат инхибиторен ефект върху заболяването.


Индиректни причинители:

- Загуба на някои от естествените зъби и невъзможност за заместването им довежда до подвеждането на останалите зъби към отвореното празно място. Това води до повишено негативно влияние между зъбите и формирането на нови кариесни лезии.

- Недоброто подреждане на зъбните редици може да доведе до затруднено почистване и съответно засилено формиране на кариеси

- Гингивална рецесия, абразия и фракционни дефекти в шията на зъба засилват образуването на кариеси

- Селенът в почвата засилва формацията на кариеси, докато молибденът и ванадия го намалят

- По-високата температура се асоциира с по-ниско влияние на кариеса. Водата има почистващ ефект върху зъбите. Ако флуоридната концентрация е оптимална, тя също ще упражни анти-кариес ефект.


Далечни причинители:

- Кариеса се асоциира с нисък социално-икономически и образователен статус

- Урбанизацията се свързва с повишено появяване на кариеси

- Кариесът се среща най-често при децата, подрастващите и хората на възраст над 60 години

- Жените са по-склонни към развитие на кариеси от мъжете

- Вегетарианците развиват по-малко кариеси от месоядните индивиди

- Ненавременно посещение на здравно заведение (дентална клиника) може да афектира доставянето на навременна хигиена и да допринесе за развитие на кариеси

- Неглижирането на оралното здраве


Превенция и контрол на кариеса: 1. Повишаване на зъбната резистентност

- Систематично използване на флуор – от вода, мляко, сол, под формата на таблетки, консумиране на храни, богати на флуор като риба, пиене на чай и други.

- Локално – използване на флуорна паста за зъби и вода за уста, използване на флуорни лакове (за професионално приложение или домашно приложение), използване на реминерализиращи предпазващи кремове, спомагащи за реминерализация на меките първично кариозни и деминерализирани части на зъби.

2. Борба със зъбната плака чрез механични и химични методи

- Механични методи – да се следва рутина на миене на зъбите (сутрин, вечер и по възможност след всяко основно хранене). Почистването на езика също трябва да бъде окуражено. Използването на груби пасти за зъби или тютюносъдържащи продукти трябва да бъде ограничено. Използването на различни почистващи продукти като зъбен конец, интердентални четки, зъбен душ допринасят за доброто почистване след четката за зъби. Използването на електрическа четка може да е от полза при лица с по-ниска сръчност (напр. при малки деца).

- Химични методи – включват използването на флуорна паста за зъби, вода за уста, съдържаща 0.2% хлорхексидин и повидин-йодин. Последните трябва да се използват след препоръка от стоматолог.

3. Модифициране на диетата

Да се намали честотата и количеството на приемане на модифицирани и рафинирани въглехидрати. Да не се приемат лепкави храни и да се замени рафинираната храна с натурална такава. Повишаването на храните богати на фибри спомагат за повишено слюноотделяне и съответно по-добро предпазване от кариеси. Следните храни спомагат при борбата с кариесите – сурови плодове и зеленчуци, ядки, сирене. Слюноотделянето може да бъде подпомогнато от дъвченето на дъвка без захар. Дъвките, съдържащи ксилитол (заместител на захарта) доставят анти-кариесен ефект когато се дъвчат между храненията.


Превантивни интервенции

Използването на силанти за запечатване на отвори и фисури , както и използването на флуорни лакове допринася за забавянето на развитието на кариес. Превантивни възстановявания трябва да бъдат направени от стоматолог, като атравматичното възстановително лечение е препоръчително и прието като общ подход в превантивната интервенция срещу кариеси.


Лечение на кариес Лечението включва премахване на кариеса чрез оперативна процедура и възстановяване на зъбите с подходящи материали като например цименти, базирани на сребро, глас-йономерни цименти, композитни смоли, зъбни коронки (метални, керамични, циркониеви) и други. В напреднали случаи, когато се наблюдава засягане на пулпната тъкан, ендодонтско лечение може да се наложи. Когато има голямо унищожаване на зъбни тъкани и ендодонтското лечение не е препоръчително се налага екстракция (вадене) на зъба и заместването му с изкуствена протеза (корона, мост и т.н.).


Превантивни мерки

- Превенция на малоклузията – добро подреждане на горната и долната зъбни редици и контакта между тях, за избягване на повишено притискане на определени места

- Превенция на загуба на млечни зъби

- Възстановяване на изгубени зъби с мостове(протези)

Надяваме се статията да ви е била интересна. Ако смятате, че би била от полза за ваши приятели или познати, можете да я споделите с тях. Ще се радваме да чуем и различни професионални допълнения по темата като отделни коментари или корекции, като можем да ги допълним в статията, за да стане тя още по-информативна и да помогне на повече хора.

24 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички
bottom of page