top of page
Търсене

Ормоцерите в денталната медицина


Думата „Ормоцер“ е абревиатура за „Органично модифицирана керамика (от английски език - “Organically modified ceramics”). Въведението на ормоцерите в денталната медицина се случи през 1998 година. Преди да се използват в стоматологията, ормоцери са използвани за производството на специализирани покрития за повърхности резистентни към надраскване. Едно от тези приложения е върху пластмасови лещи, които са много по леки от стъклените, но един от техните основни недостатъци е лесното надраскване на повърхността. За да се преодолее този недостатък повърхността им е добре покрита с дебел слой ормоцер. Освен това, ормоцерната технология е използвана също и в производството на машинни части, устойчиви на висока температура, покрития за стени в домовете, незадържащи мръсотия и за пластмасовите компоненти във влакове. Тези материали са подобни на стъклото, като са почти толкова твърди, и се държат подобно на пластмаса. Органичните кополимери, дефинирани като полимери извлечени от повече от един вид мономер, са намерили широко разпростанение и апликации като полимерни материали. Идеята за формирането на кополимерите е, че качествата на полимерите могат да се подобрят. Кополимери на силиконова основа, полиорганични-полисилоксиланови блокове кополимери с основно линеарни връзки са добре познати и разпространени.



Снимка 1: Композиция на ормоцерите


Ормоцерите са съставени от мултифункционален уретан и тиоетер метакрилат алкоксилани като сол-гел прекурсори са развити за синтез между инорганични и органични кополимери. Алкоксисилиловите групи на силана позволяват формацията на неорганична мрежа от SiOSi, чрез хидролиза и поликондензационна реакция, а метакрилатните групи са включени за възможността за фото-химично индуцирана полимеризация. Съществуват силни ковалентни връзки между органичните и неорганичните части.

Ормоцерите се характеризират с тази иновативна комбинация от органични и неорганични кополимери, която позволява модификацията на механичните параметри в доста широки граници. Използването на органични свързващи реакции като стъпка за втвърдяване и формиране на структурата на ормоцерите прави свиването в материалите много по-малко изразено, поради преформирането на неорганичната мрежа от SiOSi (силикон-кислородна мрежа). Полимеризацията при метакрилат алкоксисилан базираните ормоцери се изразява с драматично редуциране на свиването (от 2 до 8% обемно в общи случаи) като при обикновенните органично полимеризирани метакрилати то може да достигне до 20%. С инкорпорирането на пълнители се постига допълнително намаляване на свиването.





В таблицата по-долу ще посочим някои от предимствата

и недостатъците на ормоцерите сравнени със стандартните хибридни композити:



Снимка 2: Възстановяване в постериорната зона с нанохибриден ормоцер.



Надяваме се тази кратка информация за ормоцерните материали и приложението им на денталния пазар ви е била полезна. Ако това е така, можете да ни подкрепите като я споделите с ваши колеги и приятели, да ни изпратите обратна връзка или да ни последвате в нашите канали във Фейсбук и Инстаграм.

12 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page