Не марката определя скенера: избор на интраорален скенер и правилно внедряване
Когато стоматолозите започнат да сравняват интраорални скенери, разговорът често се насочва към марката, цената, скоростта или максималната дълбочина на сканиране.
Тези характеристики имат значение. Но сами по себе си не отговарят на най-важния въпрос:
Какво има значение при избора на интраорален скенер?
Интраоралният скенер не е изолирано устройство. Той е част от по-голям дигитален работен процес, който включва стоматолога, асистента, лабораторията, CAD/CAM софтуера, материалите и начина, по който се предават данните.
Затова правилният избор не започва с въпроса „коя марка е най-добра“, а с анализ на реалната работа:
какви случаи извършва практиката;
как се работи с лабораторията;
какъв софтуер използва техникът;
какви файлове може да приема;
как се обучава екипът;
каква подкрепа ще има след покупката.
Какво представлява интраоралният скенер?
Интраоралният скенер заснема множество изображения от зъбите, меките тъкани и оклузията. Софтуерът съединява тези изображения и създава триизмерен дигитален модел.
Този модел може да се използва при:
изработване на корони и мостове;
единични и множествени възстановявания;
имплантологични случаи;
ортодонтско планиране;
анализ на оклузията;
комуникация с лабораторията;
проследяване на промени във времето;
визуално обяснение на случая пред пациента.
Важно е да се направи разлика между сканиране и готова конструкция. Скенерът не произвежда корона или мост. Той създава данни, които след това се интерпретират и използват от лабораторията.
Това означава, че резултатът зависи от цялата последователност:
подготовка на работното поле;
сканиране;
проверка на данните;
предаване към лабораторията;
CAD проектиране;
избор на материал;
CAM производство;
проба и клинична адаптация.
Ако един от тези етапи е недостатъчно организиран, добрият скенер няма да може напълно да компенсира проблема.
Скенерът заснема това, което стоматологът му показва
Това е един от най-важните принципи при дигиталния отпечатък.
Скенерът не може да регистрира надеждно зона, която:
не е открита;
е покрита от меките тъкани;
е замърсена със слюнка или кръв;
не е осветена достатъчно;
не е премината правилно;
е останала извън обхвата на сканирането.
Дигиталната технология не отменя клиничната подготовка. Тя прави резултата по-бърз и по-лесен за проверка, но операторът остава отговорен за това каква информация достига до системата.
При препарация с неясна граница скенерът няма как да „измисли“ липсващата информация. Ако операторът не покаже границата, софтуерът може да изгради модел, който визуално изглежда завършен, но не е достатъчно надежден за лабораторната работа.
Затова добрият дигитален резултат започва още преди натискането на бутона за сканиране.
Техниката на сканиране често е по-важна от една характеристика в каталога
Интраоралният скенер обединява последователни изображения в един триизмерен модел. За да стане това стабилно, операторът трябва да поддържа ясна логика на движение.
Има значение:
от коя зона започва сканирането;
как се преминава по зъбната дъга;
под какъв ъгъл се държи накрайникът;
колко бързо се движи;
кога се връща към пропусната зона;
как се проверяват границите;
как се записва оклузията.
Хаотичното движение, прекалено бързото сканиране или многократното връщане към една и съща зона могат да затруднят софтуера при съединяването на данните.
Това не означава, че всички системи изискват еднаква техника. Всеки производител има препоръчителен протокол, който трябва да се усвои чрез обучение и практика.
По тази причина демонстрацията не трябва да бъде само представяне на устройството. Тя трябва да покаже как скенерът се използва при реални случаи и как операторът проверява получените данни.
Има ли значение работната дълбочина 18 или 22 mm?
Работната дълбочина е важна характеристика, но не трябва да се превръща в основен критерий за всеки стоматолог.
Разликата между 18 и 22 mm е 4 mm. Това може да бъде полезно при по-дълбоки, тесни или труднодостъпни участъци, при дистални зони и при определени субгингивални граници.
Но за общопрактикуващ стоматолог тази разлика рядко трябва сама да определи избора.
При ежедневни случаи често са по-важни:
стабилното проследяване на скана;
видимостта;
ергономията;
скоростта на работа;
поведението при влага;
лесното възстановяване при загуба на позиция;
качеството на софтуера;
свободният експорт;
съвместимостта с лабораторията;
обучението и поддръжката.
Следователно правилният въпрос не е:
„Кой скенер има 22 mm, вместо 18 mm?“
А:
„Достатъчна ли е работната дълбочина за случаите, които извършвам най-често?“
Ако практиката основно извършва стандартни корони, мостове и единични възстановявания, разликата между 18 и 22 mm може да не бъде решаваща. Ако се работи редовно в по-дълбоки и ограничени зони, характеристиката може да има по-голяма практическа стойност.
Тя трябва да се разглежда заедно с реалната видимост и начина, по който системата се държи в устната кухина.
Почти всички съвременни скенери могат да бъдат полезни
Пазарът вече предлага много системи, които могат да създават качествени дигитални отпечатъци. Разликите между тях често не се свеждат до това дали могат или не могат да сканират.
По-важните различия могат да бъдат в:
начина на проследяване;
софтуера;
ергономията;
размера и формата на накрайника;
скоростта;
възможностите за обработка;
свободния експорт;
актуализациите;
сервиза;
обучението;
съвместимостта с лабораторната система.
Това означава, че един скенер не е „добър“ само защото има впечатляваща техническа характеристика. Той трябва да бъде подходящ за конкретната практика.
За общопрактикуващ стоматолог по-важно е системата да бъде удобна, надеждна и лесна за внедряване, отколкото да притежава максималната стойност по всеки параметър.
Лабораторията е част от избора на скенер
Интраоралният скенер не трябва да се избира отделно от лабораторията.
Преди покупка е добре да се изясни:
какъв CAD софтуер използва лабораторията;
какъв CAM софтуер използва;
дали системите са актуализирани;
какви файлове приема лабораторията;
работи ли със STL, PLY или други формати;
има ли ограничения при конкретни случаи;
може ли лабораторията да използва директно сканираното изображение;
как се предават файловете и инструкциите;
как се съхраняват и архивират данните.
Свободният експорт може да бъде важен за практики, които искат да работят с повече от една лаборатория. Ако файловете са ограничени до определена екосистема, това трябва да бъде ясно още преди покупката.
Също така е важно лабораторията да има възможност да работи с данните в реалния си CAD/CAM процес. Ако софтуерът е стар, ако форматът не се поддържа или ако техникът трябва да преобразува файловете ръчно, част от предимствата на дигиталния процес може да се загуби.
Точно тук се вижда защо скенерът не може да бъде оценен само като самостоятелно устройство.
От дигиталния скан до изработката на конструкцията
Качеството на финалната конструкция зависи от повече от една стъпка.
Клиничната подготовка
Ясната граница, добрата изолация и контролът на меките тъкани създават условия за по-надежден скан.
Дигиталният отпечатък
Операторът трябва да провери дали всички необходими зони са заснети и дали няма артефакти, прекъсвания или липсващи участъци.
Оклузията
Недостатъчно добре записаната оклузия може да създаде проблеми при проектирането и последващата адаптация.
Лабораторната комуникация
Лабораторията трябва да получи файловете, ясни инструкции, снимки при необходимост и информация за материала или вида на конструкцията.
CAD/CAM процесът
Техникът интерпретира данните, проектира конструкцията и избира подходяща производствена стратегия. Тук значение имат софтуерът, опитът и материалът.
Пробата и финалната адаптация
Дигиталният процес може да подобри предвидимостта, но не отменя клиничната проверка и необходимите корекции.
Това е причината да не е коректно да се каже, че „точният скенер гарантира точна конструкция“. Той създава качествена основа, но крайният резултат се изгражда от целия екип.
Какво да проверите по време на демонстрация?
Демонстрацията трябва да бъде практична и свързана с реални случаи.
Проверете:
Как се държи скенерът в задните участъци?
Колко лесно се възстановява сканирането при загуба на позиция?
Може ли да се коригира само една зона?
Как се виждат границите на препарацията?
Как се записва оклузията?
Какъв е процесът за свободен експорт?
Съвместим ли е скенерът с лабораторния CAD/CAM софтуер?
Какво обучение получава екипът?
Как се поддържа системата?
Кой ще помогне при първите реални случаи?
Тези въпроси дават много по-добра основа за решение от сравняването на две числа в техническа таблица.
Как 97Dental помага при внедряването?
Изборът на скенер трябва да започне с нуждите на практиката. В 97Dental разглеждаме устройството като част от по-голям процес:
анализ на работата и видовете случаи;
обсъждане на лабораторната среда;
демонстрация;
проверка на софтуерната съвместимост;
обучение;
подкрепа при първите реални случаи;
последваща комуникация и техническа помощ.
Можете да разгледате интраоралните скенери за дигитална стоматология, както и наръчника за избор на интраорален скенер.
За по-задълбочена информация относно точността прочетете „Точност на дигиталния отпечатък: ключови фактори“. Темата може да бъде допълнена и с „Дигитална стоматология и интраорални скенери“.
Ако практиката се намира в началото на дигиталния преход, полезен контекст дават и материалите за предимствата на дигиталната стоматология и инвестицията в интраорален скенер.
Заключение
Марката, цената, скоростта и работната дълбочина имат значение, но не определят сами качеството на дигиталния резултат.
Скенерът заснема това, което стоматологът му показва. Затова подготовката, видимостта, техниката на сканиране и проверката на данните са основна част от процеса.
Също толкова важна е лабораторията: нейният CAD/CAM софтуер, възможностите за работа с файловете, свободният експорт и начинът, по който се комуникира дигиталният случай.
За общопрактикуващ стоматолог разликата между 18 и 22 mm може да бъде полезна в определени ситуации, но рядко трябва да бъде единственият критерий. В много случаи правилното използване, подходящият workflow и добрата поддръжка имат по-голямо практическо значение.
На пазара вече има много добри скенери. Въпросът е кой от тях ще бъде най-подходящ за конкретната практика, лаборатория и екип.
Правилният избор не приключва с покупката. Той продължава с демонстрация, обучение, внедряване и подкрепа.
Често задавани въпроси
Марката определя ли качеството на интраоралния скенер?
Не сама по себе си. Марката може да е свързана със софтуер, поддръжка и екосистема, но качеството зависи и от оператора, подготовката, техниката и лабораторната комуникация.
Има ли голяма разлика между 18 и 22 mm дълбочина на сканиране?
Разликата е 4 mm и може да има значение при дълбоки или труднодостъпни участъци. За общопрактикуващ стоматолог обаче тя рядко трябва да бъде единственият решаващ критерий.
Какво трябва да провери стоматологът преди покупка?
Съвместимостта с лабораторията, CAD/CAM софтуера, файловите формати, свободния експорт, обучението и поддръжката.
Зависи ли конструкцията само от скенера?
Не. Тя зависи от подготовката, качеството на скана, оклузията, лабораторния CAD/CAM процес, материала и финалната клинична адаптация.
Всички съвременни скенери ли са подходящи?
Много системи могат да дадат добри резултати, но подходящият избор зависи от конкретните случаи, екипа, лабораторията и работния процес.
Използвана литература
Ender A., Mehl A. Accuracy of complete-arch dental impressions: a new method of measuring trueness and precision. Journal of Prosthetic Dentistry.
Mangano F. et al. Intraoral scanners in dentistry: a review of the current literature. BMC Oral Health.
Zimmermann M., Mehl A. Публикации върху дигиталните отпечатъци и CAD/CAM работните процеси.
ISO 20896-1:2016. Dentistry — Digital impression devices — Part 1: Methods for assessing accuracy.
97Dental Knowledge Hub: материали за избора и точността на интраоралните скенери.
Коментари