От какво зависи точността на дигиталния отпечатък?

Когато се обсъжда интраорален скенер, вниманието обикновено се насочва към техническите характеристики: точност, скорост, софтуер и качество на изображението.

Тези показатели са важни, но не определят самостоятелно крайния резултат.

Дигиталният отпечатък е част от цял клиничен и технически процес. Върху качеството му могат да повлияят видимостта на сканираните структури, контролът на работното поле, избраната сканираща стратегия, обхватът на сканирането, опитът на оператора и последващата работа с получените данни.

Затова по-важният въпрос не е само:

„Колко точен е скенерът?“

А:

„При какви условия и по какъв протокол се използва?“

Ако тепърва разглеждате възможностите на дигиталните технологии, започнете с нашето пълно ръководство за дигиталната стоматология.

Какво означава точност при дигиталното сканиране?

При оценката на дигиталните отпечатъци обикновено се разграничават два свързани показателя:

• Trueness — доколко дигиталният модел се доближава до реалната сканирана структура;

• Precision — доколко последователните сканирания при еднакви условия дават сходни резултати.

Един скенер може да притежава високи технически възможности, но клиничният резултат да бъде повлиян от условията, при които са получени данните.

Това е особено важно при по-голям обхват на сканиране, трудно видими препарационни граници, наличие на влага, подвижни тъкани или прекъсване на последователността на сканиране.

1. Видимостта на сканираните структури

Интраоралният скенер регистрира това, което оптичната му система може да „види“.

Ако определена зона е закрита от меки тъкани, кръв, слюнка или остатъци, софтуерът не разполага с достатъчно надеждна информация, за да я възпроизведе правилно.

Особено внимание изискват препарационните граници. Когато те са разположени субгингивално или не са ясно открити, тяхното регистриране може да бъде затруднено.

Това означава, че точността не започва със самото движение на скенера. Тя започва с осигуряването на подходяща видимост и достъп до зоната, която трябва да бъде регистрирана.

2. Контролът на работното поле

Слюнката и кръвта могат да променят видимата повърхност и да затруднят последователното оптично регистриране.

Затова контролът на работното поле остава важен и при дигиталните отпечатъци. Новата технология променя начина на регистриране, но не отменя необходимостта от правилна клинична подготовка.

Преди започване на сканирането е важно да се оцени:

• може ли зоната да бъде поддържана достатъчно чиста и видима;

• контролирано ли е кървенето;

• достъпни ли са препарационните граници;

• има ли подвижни тъкани, които възпрепятстват сканирането;

• необходимо ли е допълнително управление на меките тъкани.

Контролът на влагата не гарантира сам по себе си точен резултат, но липсата му може да компрометира качеството на получените данни.

3. Избраната сканираща стратегия

Интраоралният скенер събира множество последователни изображения и ги обединява в общ триизмерен модел.

За да бъде изграден моделът правилно, софтуерът трябва да разпознава връзката между последователните участъци. Прекалено бързото движение, загубата на ориентация, многократното връщане към една зона или хаотичното преминаване между повърхностите могат да затруднят този процес.

Научни изследвания показват, че избраната сканираща стратегия може да повлияе върху trueness и precision на дигиталния отпечатък. Ефектът обаче зависи и от конкретния скенер, обхвата и клиничната ситуация.

Затова е важно да се следва препоръчаният за съответната система протокол, вместо да се приема, че една и съща техника е оптимална за всички устройства и приложения.

4. Обхватът и клиничната ситуация

Не всички дигитални отпечатъци поставят еднакви изисквания.

Сканирането на ограничен участък се различава от регистрирането на цяла зъбна дъга. При по-дълъг сканиран участък отделните изображения трябва да бъдат свързани последователно в значително по-голям модел.

Точността може да бъде повлияна и от:

• броя и разположението на сканираните обекти;

• наличието на достатъчно разпознаваеми анатомични структури;

• отражателните свойства на повърхностите;

• достъпа до дисталните участъци;

• конкретното клинично приложение;

• състоянието на меките тъкани.

Поради това резултатите от едно клинично приложение не трябва автоматично да се пренасят към всички останали.

Ако сравнявате двата основни метода за регистриране, вижте анализа „Интраорален скенер срещу традиционен отпечатък“.

5. Опитът на оператора и обучението на екипа

Работата с интраорален скенер има обучителна крива.

В началото операторът трябва едновременно да контролира работното поле, позицията и движението на скенера, последователността на сканиране и информацията, която се визуализира на екрана.

С натрупването на опит обикновено се подобряват:

• увереността при движение на скенера;

• разпознаването на липсващи или недостатъчно регистрирани зони;

• контролът върху продължителността на сканирането;

• способността за навременна корекция;

• последователността при работа.

Някои изследвания установяват влияние на опита на оператора, но степента му не е еднаква при всички системи и клинични ситуации. Следователно обучението не трябва да се разглежда като еднократно запознаване с бутоните на устройството.

Необходим е практически протокол, който може да бъде прилаган последователно от целия екип.

6. Проверка на дигиталния модел преди изпращане

Едно от предимствата на дигиталния отпечатък е възможността резултатът да бъде разгледан непосредствено след сканирането.

Тази проверка не трябва да се пропуска.

Преди файлът да бъде изпратен към лабораторията е важно да се огледа за:

• липсващи участъци;

• неясно регистрирани препарационни граници;

• изкривени или необичайно възпроизведени повърхности;

• излишно сканирани меки тъкани;

• несъответствия в оклузалната регистрация;

• необходимост от локално повторно сканиране.

Софтуерните инструменти подпомагат проверката, но крайната оценка на това дали са налични необходимите клинични данни остава част от професионалния работен процес.

7. Комуникацията със зъботехническата лаборатория

Дигиталният работен процес не приключва със създаването на файл.

Преди внедряването на скенер е необходимо да се уточнят:

• файловите формати;

• начинът на изпращане;

• необходимата информация към лабораторията;

• протоколът при непълни или неясни данни;

• начинът за обратна връзка;

• съвместимостта със съществуващите лабораторни системи.

Добрата комуникация позволява потенциален проблем да бъде открит преди да премине към следващия етап от изработката.

Практически протокол преди изпращане на дигитален отпечатък

Преди да финализирате сканирането, проверете:

1. Видима и достъпна ли е цялата необходима зона?

2. Контролирани ли са влагата и кървенето?

3. Следван ли е препоръчаният сканиращ протокол?

4. Регистрирани ли са всички необходими повърхности?

5. Ясно видими ли са препарационните граници?

6. Коректна ли е оклузалната регистрация?

7. Проверен ли е триизмерният модел на екрана?

8. Съдържа ли изпращаният файл цялата необходима информация за лабораторията?

Този контролен списък не заменя клиничния протокол или указанията на производителя. Той помага основните елементи на процеса да не бъдат пропуснати.

Технологията и начинът на работа не трябва да се разглеждат отделно

Техническите характеристики имат значение, но реалната стойност на интраоралния скенер се създава едва когато устройството бъде правилно включено в работния процес на практиката.

Това включва:

• подходящо клинично приложение;

• ясно определен протокол;

• обучение на оператора и екипа;

• комуникация с лабораторията;

• проверка на резултатите;

• достъп до техническа и практическа подкрепа.

Ако все още сте на етап избор, използвайте отделния наръчник за избор на интраорален скенер. Той разглежда техническите характеристики, съвместимостта, обучението и подкрепата, без да ги смесва с темата за клиничната точност.

Точността на дигиталния отпечатък не е характеристика само на устройството.

Тя е резултат от взаимодействието между технологията, клиничната ситуация, работното поле, сканиращата стратегия, оператора и последващия работен процес.

Затова въпросът не е единствено кой скенер има най-високи технически показатели. По-важно е кое решение е подходящо за конкретните приложения на практиката и как ще бъде внедрено, използвано и поддържано във времето.

Технологията е само началото. Реалната стойност идва от начина, по който я използваме.

Източници

1. Revilla-León M. et al. Influence of operator experience, scanner type, and scan size on 3D scans.

2. Evaluation of the accuracy of digital impressions with different scanning strategies: An in vitro study.

3. Trueness of intraoral scanners according to subgingival depth of abutment for fixed prosthesis.

4. Son K. et al. Scanning the subgingival finish line and the marginal fit of zirconia crowns.

5. Evaluation of minimal interproximal distance under dry and wet scanning conditions.

   
   

Забележка: Част от цитираните изследвания са лабораторни. Резултатите им трябва да се интерпретират според използваната система, изследвания модел и конкретната клинична ситуация.